Изпълнението на всеки договор зависи от уговорката между страните. Най-често това е момента на предаване и приемане на дължимия резултат - предаване на продадената вещ и извършването на плащането; предаването на изработната вещ и извършването на плащането и т.н. (в зависимост от вида договор).
Гаранционният срок обаче не е срок за изпълнение на договора. Това е срок, през който изпълнителят е длъжен да поправи вещта, но само ако се прояви недостатък, който не е резултат на неправилна експлоатация. Такъв недостатък може да се прояви, но може и да не се прояви. Проявяването на недостатък (респ. гаранцията) не е предмет на договора, а само допълнително възникващо при определени условия задължение за поправяне във връзка с вече изпълнения договор. Следователно гаранционният срок не е част от изпълнението на договора. Той започва да се брои след изпълнението на договора.
Да влизам ли в задълбочени теоретични обяснения или това е достатъчно?