niki_t написа:... само че поне аз далеч не съм впечатлен. Ако искате правото да бъде успешен бизнес за вас, трябва да се стараете да разбирате потенциалните и реалните си клиенти и техните нужди, и високомерното отношение няма да ви помогне с нищо. Не се мислете за нещо повече от тях само защото сте по-наясно с техническте детайли на материята, ако не бяхте те въобще нямаше да говорят с вас. Циничният поглед към функционирането на държавата ("счетоводните отчети не значат нищо, в тях и без това няма нищо вярно") също далеч не внушава доверие.
Но стига толкова непоискани съвети, директно на въпроса:задълженията и на "частните" и на "публичните" фирми са такива, каквито ги вмени държавата и те се обуславят от обществените реалности - не си мислете, че въпросните задължения произтичат от някакво друго място
Вярно е че задълженията се налагат от държавата, но нататък не съм съгласен. Първо вменените от българската държава задължения драстично се различават от възприетите по света "добри практики". Второ не мисля че са наложени от обществените реалности: това са тихомълком вменени задълженя, приети и наложени без обществен дебат. Поне на мен ми изглеждат случайна хрумка на някой администратор, който не си дава сметка за последиците, и досега не съм видял доказателства или поне аргументи за обратното.
Юристите, разбира се, изглеждат добре защитени в цялото това безумие - доколкото виждам правните кантори не са публикували техните данни, те са различна юридическа форма - колко удобно.
Колкото до това дали данните могат да се използват за злоупотреби, разбира се че могат но това не е единственият проблем, просто личната информация е се нарича лична защото хората често се чувстват неудобно да я огласяват публично. Ако някой ще спори с това, моля да започне отговора си с годишния си доход за 2008ма и средна честота и продължителност на половите си актове - и да бъде готов да приложи сканирана данъчна декларация и анкетна карта като доказателства.
Аз пък не съм впечатлена от вашето непознаване на "добрите практики" по света.
На първо място търговския регистър и публикуването на данни в него, не е измислено от българския законодател. Ето линк към норвежкия такъв, който е публичен:
http://www.brreg.no/english/about.html.
В Норвегия съществуват още няколко публично достъпни регистри, чрез които можете да направите проверка за налични: ипотеки, особени залози, регистър на сметките, регистър на банкрутите, регистър на семейното състояние /положение/. Във всеки един от тях, след въвеждане на единния код, № на съответното дружество и/или след въвеждане на персонален номер на съотв. норвежки гражданин, ще се запознаете с цялостното му финансово и прочие състояние. Вкл. финансовите му отчети, седалище и адрес на управление, имена и адреси на изпълнителни директори /управители/ и т.н.
Във ФРГ - отново публичност на търговския регистър, който съществува към отделните съдилища. Последно съм работила с данни /публични/ от търговския регистър към Административен съд - Шарлотенбург - всички вписвания са публични - имена, паспортни данни!, фирмени финансови отчети.
И още нещо: далеч по интересни са например въпросите относно електронния обмен и запазване на документите /с оглед времетраенето, валидността на електронния подпис/. С личните ви данни ще се снабдя успешно за около 20 минути и без наличие на търг. регистър /само като вметка финансовите отчети на едно дружество не знам да представляват лични данни/ - дали ще използвам някой от регистрите на платените ПИС - Апис или Сиела или срещу 0.50 лева ще извърша проверка в ДАКСИ ще оставя на Вас да прецените. Има сигурно още около пет-шест напълно безплатни и законови регламентирани начина да се случи това.
Та, тези приказки с белия свят и прочие ... Просто не вървят.