от slu4aen_n » 05 Авг 2010, 19:37
Р Е Ш Е Н И Е
№ Ф-43
гр. София, 26. 05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 6 с-в, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Стефан Гроздев
Членове: Иван Иванов
Анелия Цанова
при секретаря Елеонора Михайлова, като изслуша докладвано от съдията Гроздев фирмено дело № 23 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР).
С решение № 79 от 23. 02. 2010 г., постановено по регистърно фирмено дело № 15/2010 год. на СГС, фирмено отделение, е оставена без уважение жалбата на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” 45, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., САК, срещу ОТКАЗ No 20091221120842/ 28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД.
Решението е обжалвано от адв. Я. В. Х. – заявител от името на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на жалбата.
Нови доказателства не се сочат.
САС, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от страна в първоинстанционното производство – оправомощено по смисъла на чл. 600 от ГПК лице, имащо право и интерес от обжалването с оглед неуважаване на заявено и подлежащо на отразяване в търговския регистър променено обстоятелство относно търговско дружество.
Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
СГС е бил сезиран с жалба вх. № 20100104132418 от „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” *, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., Софийска адвокатска колегия, срещу отказ № 20091221120842/28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД. В жалбата се посочва, че към заявлението е приложен документ за внесена държавна такса, който е ползван с предишните две заявления, по които е постановен отказ. Жалбоподателят сочи като неправилна практиката на АВп да събира държавни такси при условията на чл. 26, ал. 2 от ЗТР и счита, че не следва да се събира държавна такса за повторно заявяване. Жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗТР, както и на съдебна практика - решение на ВАС № 6464 ОТ 18.05.2009 г. по адм. д. № 981/2009 г., VІ отд. .
Първоинстанционният съд е приел по същество, че жалбата била неоснователна. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗТР, при отказ за извършване на исканото вписване, заявителят можел да подаде ново заявление за вписване. Сезирането на агенцията в този случай предполагало провеждането на нова, идентична с вече проведената процедура. За да бъдела реализирана с присъщите й правни последици, било необходимо подаване на ново заявление по образец и внасяне на държавна такса, като представянето на документ за заплащането й е било задължително изискване по чл. 21, т. 8 от ЗТР. Съдът възприемал виждането на ВАС, че „заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемането на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него." Това било ЦЯЛОТО регистърно производство. По първото заявление имало редовно произнасяне с акт на агенцията и държавната такса е била внесена за това произнасяне. Подаването на последващо заявление за вписване на обстоятелства било НОВО производство. За новото производство се следвало заплащане на нова държавна такса. Това, че законодателят давал възможност на заявителя да се ползва от подадени по предходно заявление писмени доказателства, бил частен случай на законова норма. Държавните такси, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси, се заплащали при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плащала такса, така както е указано в тарифата, а размерът им е се основавал на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По последващото заявление, също както и по първоначалното, щяла да се извършва работа от длъжностното лице по регистрацията. След като държавната такса обезпечавала разглеждането на заявлението и произнасянето по него, не би могло да се приеме, че тя покривала и действията на друго длъжностно лице по регистрацията по повод новото искане, направено след постановен отказ. Второто след постановен отказ заявление се явявало първо по повод представените от заявителя нови документи при хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗТР. Това именно ангажирало разходите в производството, при което друго длъжностно лице по регистрацията ще разглежда новото заявление и новите доказателства, заедно с посочените в заявлението документи по вече постановения отказ.
Освен това, логиката на ал.2 на чл.26 от ЗТР била в смисъл, че при новото заявление заявителят можел да се ползва от представени вече документи по чл. 21, т. 4 от ЗТР, които са били по съществото на искането. Безспорно било, че квитанцията за платена държавна такса като документ по чл. 21, т. 8 от ЗТР не била от категорията на тези по съществото на искането за вписване и подлежала на самостоятелна проверка от длъжностното лице по регистрацията. Заплащането на държавната такса било безусловно, независимо от изхода на производството и представлявало предпоставка изобщо да се започнела работа по заявлението. За основателността на искането в заявлението длъжностното лице преценявало по представените с него и изискуеми от закона документи, които именно били предмет на ал. 2 на чл. 26 от ЗТР. Ето защо, първоинстанционният съд е счел, че при подаване на всяко следващо заявление, независимо от това дали заявителят ще се ползва от нормата на ал. 2 на чл. 26 от ЗТР, се дължи заплащане на държавна такса.
Жалбата пред САС е неоснователна.
Обосновано и в съответствие със закона е заключението на първоинстанционния съд, че държавните такси са разходноориентирани, защото покриват разходите на съда и администрацията за приемане, обработване, разглеждане на преписките и постановяване на съответния акт, какъвто и да е той. При подаване на всяка последваща молба (заявление) такса в същия размер се дължи отново, какъвто е и текстът на Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, действащ и към настоящия момент. След като Наредбата е в сила и този текст не е бил отменен с цитираното решение на ВАС, това означава, че такса се дължи за всяко едно заявление и по смисъла на чл. 26 от ЗТР. Вярно, че ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда при подаване на новото заявление заявителят да може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите, но, в случая, се има предвид документи по съществото на заявеното за вписване обстоятелство, а не документи, обуславящи разглеждането му, какъвто е именно документът за внесена държавна такса. В тези случаи заявителят представя и ново доказателство за внесена нова държавна такса, тъй като заявлението му, независимо, че е по повод на предишно такова с постановен по същото отказ, е ново.
По отношение цитираното решение на ВАС – настоящият състав приема, че то не отразява константна практика, едно единствено в този смисъл е, а, освен това, с него не се отменя разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, предвиждаща внасяне на държавна такса за всяко едно заявление.
С оглед изложеното - и след като не са налице данни за изпълнение разпоредбата на чл. 13 от ЗТР, във вр. с чл. 7 от Наредбата - настоящата инстанция счита, че обжалваното решение на основание чл. 25, ал. 4 от същия закон следва да се потвърди.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като производството е едностранно и охранително.
Водим от горното САС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 23. 02. 2010 г., постановено по регистърно фирмено дело № 15/2010 год. на СГС, фирмено отделение, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” *, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., САК, срещу ОТКАЗ No 20091221120842/ 28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.Иначе не се дължи и ако обжалваш отказа ще бъде отменен , вече има достатъчно практика както на окръжните съдилища така и дори решение на ВАС.Но всичко се лишава по целесъобразност.
