forum.lex.bg

Здравейте! Ако съм назначен на трудов договор може ли да сключваме граждански договори със същия работодател за конкретна услуга - да кажем по 3-4 на месец? Също ако сключваме така граждански договори ще дължа ли по тях осигуровки, при положение, че съм осигурен на трудов договор?

Здравейте.
Първо - няма такова понятие "Граждански договор". Щото ще трябва да има и "Селянски".
Има "Трудови" - по КТ и други (за поръчка, за изработка, комисионен договор, договор с търговски пълномощник ...) - по ЗЗД.
Второ - да, може да сключите втори договор с когото решите.

Осигуровките и данъците зависят от това, какво лице сте вие - Физическо или СОЛ.

guest1 написа:Здравейте.
Първо - няма такова понятие "Граждански договор". Щото ще трябва да има и "Селянски".
Има "Трудови" - по КТ и други (за поръчка, за изработка, комисионен договор, договор с търговски пълномощник ...) - по ЗЗД.
Второ - да, може да сключите втори договор с когото решите.

Осигуровките и данъците зависят от това, какво лице сте вие - Физическо или СОЛ.

Ами не съм запознат с термините, така че моля да ме извините, надявам се схващате какво питам.
Физически лице съм и се чудя дали, ако сключвам договори за изработка ще дължа осигуровки, след като имам такива по трудов договор.

Здравейте,

Първо - няма такова понятие "Граждански договор".

Това твърдение е напълно невярно (вж. напр. Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г., постановено по тълк. д. № 6/2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което терминът "граждански договор" е използван многократно - "При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.)

Осигуровките и данъците зависят от това, какво лице сте вие - Физическо или СОЛ

Това съждение е вътрешно противоречиво и не е в съответствие с правилата на логиката, доколкото в контекста на осигурителното право всяко самоосигуряващо се лице е физическо лице, но не всяко физическо лице е самоосигуряващо се лице. Тоест понятията "самоосигуряващо се лице" и "физическо лице" се съотнасят едно към друго така, както вид към род. За повече подробности вж. напр. "Психология и логика за 9. клас - Задължителна подготовка. Част II - Логика" на Стоян Асенов.

По основния въпрос:

Съгласно чл. 6, ал. 11 КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Това означава, че дължите осигурителни вноски за целия доход, който получавате, като, ако има част от възнаграждението по гражданския договор, с която се превишава максималния осигурителен доход, за нея не се дължат осигурителни вноски.

errant_lawyer написа:

Първо - няма такова понятие "Граждански договор".

Това твърдение е напълно невярно (вж. напр. Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г., постановено по тълк. д. № 6/2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което терминът "граждански договор" е използван многократно - "При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ..

Не се излагайте - въпросът беше да цитирате текст от нормативен акт, а не от ТР, в което се използват термини от "разговорната реч".

Самата идея, чрез Тълкувателно решение - орган на Съдебната власт да обяснява, какво е искал да каже Законодателя - противоречи на Принципа на разделение на властите.

За другото сте прав, просто не пиша всичко наведнъж

fortune написа:Ами не съм запознат с термините, така че моля да ме извините, надявам се схващате какво питам.
Физически лице съм и се чудя дали, ако сключвам договори за изработка ще дължа осигуровки, след като имам такива по трудов договор.

Това, че термините са Ви непознати е разбираемо. Постът ми не беше упрек, а обяснение.

Здравейте,

въпросът беше да цитирате текст от нормативен акт, а не от ТР

Ако следваме тази логика, ще трябва да изключим от списъка на правните понятия и понятието "престация", защото и то не се използва в нормативен акт, следователно такова правно понятие няма. Подозирам, че списъкът с правни понятия ще оредее доста, ако последователно се прилага Вашата логика.

Самата идея, чрез Тълкувателно решение - орган на Съдебната власт да обяснява, какво е искал да каже Законодателя - противоречи на Принципа на разделение на властите

С риск да Ви разочаровам и/или разстроя, трябва да Ви информирам, че дейността по правораздаване е изначално свързана с тълкуване. Съдът, бил той районен или ВКС, тълкува разпоредбите на закона, за да извлече правните норми, които се съдържат в тези разпоредби, и да ги приложи към фактите по делото. Така че във всички случаи орган на съдебната власт тълкува волята на законодателя. Разликата между решение на РС и ТР на ВКС е тяхната задължителност. Може би някои от учебниците по обща теория на правото ще са Ви от полза, за да разберете тези концепции малко по-добре.

Любопитен съм да прочета още от разсъжденията Ви за разделението на властите (макар да подозирам, че ще накарат Монтен да се върти в гроба). Бихте ли ги споделили тук, освен ако сте ги изложили в дисертационен труд, в който случай може би ще споделите заглавието?

Любопитен съм да прочета още от разсъжденията Ви за разделението на властите (макар да подозирам, че ще накарат Монтен да се върти в гроба). Бихте ли ги споделили тук, освен ако сте ги изложили в дисертационен труд, в който случай може би ще споделите заглавието?

На глупчо не му обръщайте внимание, заразно е и от заради такива вече говорим за гражданско-селски бракове. Граждански договор е обединяващ термин за договорите, които не са по КТ и така се е наложил исторически, вероятно някога е бил и законодателен термин.
От другото нашето момче хабер от понятие няма, но от доста време в СЗВ съществува и вреди един член, който е дал право на върховните съдилища да законодателстват и всички виждаме вредите от тази дейност, която е крайно време да се пресече или да се образованието по право да се сведе до Обща теория за 6 месеца и от там четене на решения по 280 и тълкувателни такива.
Тълкува се не само закона, тълкува се всяка реч, ние възприемаме думите на другите чрез тълкуването, което им правим. Ако обаче нещо не разберем добре и ни е неясно питаме този който го е казал какво точно значат думите му. Последните десетилетия и особено след приемане на новия ГПК и ЗСВ вече не питаме казалия какво точно е казал, а тълкуваме думите му произволно, според нашето разбиране, без да се интересуваме от вложения в тях смисъл от говорещия.
ЗСВ изключи автентичното тълкуване, което беше най-важно и основополагащо в този процес. Върховните съдилища изцяло замениха парламента и често тълкуването на съдилища е противоположно на вложения от законодателя смисъл в нормата. Променят се вековечни правила, дават се абсолютно произволно тълкуване, което става задължително и се стига до там, че след няколко години законодателят е принуден да изменя закона за да оправя хаоса на тълкувателите. Последен пример темата за отказ от вдигане на възбрана, където хаоса настанал след тълкуването предизвика появата на нов текст.
Какъв е смисълът да се учи право, когато, дори да вземем този форум, изключително рядко има някакво собствено мнение, общия призив е: "Колеги, някой може ли да намери решение по този и този казус"? Често казвам, че отдавна не чета закони, защо да го правя когато те не са това, което бяха, нещо трайно, което учиш и ползваш цял живот, сега следиш глупостите по 280, някой от тях достигнали висини в пустословието.

Здравейте,

съгласен с Вас, че практиката на съдилищата, били те и върховни, невинаги е правилна (най-ярък пример за мен е използването на Коментара на ОИСР при тълкуване на СИДДО въз основа на Виенската конвенция за правото на договорите). Но и дейността по правораздаване, бидейки човешка дейност, не е имунизирана срещу грешки - това е факт, който не може да бъде променен, и трябва просто да бъде приет.

Не съм толкова оптимистичен по отношение на автентичното тълкуване по следните причини:
1. Освен ако проектът за закон за тълкуване на съответната разпоредба е изготвен от същите депутати или МС, създали законопроекта, Народното събрание като орган, осъществяващ автентичното тълкуване, няма да е в по-различна позиция от който и да е съд по отношение на тълкувания акт. Дали съдът ще тълкува ЗЗД, създаден преди 70 години, или Народното събрание ще го прави, няма да има голяма разлика - на практика и двата органа не знаят със сигурност какво е мислил тогавашния законодател (независимо че на теория Народното събрание е "създател" на тълкуваната разпоредба). Да не говорим, че понякога законодателят не може да предвиди последиците от законите, които настъпват неминуемо след приемането им, а какво остава за 70 години по-късно при напълно различна социално-икономическа обстановка.
2. Законопроектът за тълкуването по всяка вероятност ще бъде изготвен от някой безименен правен съветник на вносителите, чиито биография и квалификации ще останат неизвестни. После проектът ще бъде обсъждан в Комисията по правни въпроси от хора, които не бих квалифицирал като стожери на правната наука, за да стигне накрая до пленарна зала, където да бъде гласуван от хора с разнообразно житейско, образователно и професионално минало.

По въпроса за ползването на практика по сходни казуси, от една страна, съм съгласен с Вас - прекаленото разчитане на този подход може да доведе до затъпяване, особено ако ползващият изначално не е бил много умен.
От друга страна, ако тази седмица трябва да напиша n на брой искови молби / въззивни или касационни жалби и т.н., и за всеки казус трябва да откривам топлата вода, мога да пиша по 24 часа на ден и пак няма да ми остане време. Време, което бих могъл да използвам да мисля върху казуси, за които наистина няма нищо писано.

Точно така - ако има граждански договор, трябва да има и селянски, а ако има гражданство на държава, трябва да има и селянство. Следователно и двете понятия не съществуват.

В такъв случай Гражданско-процесуалният кодекс само за гражданите ли се прилага? За селяните има ли Селянско-процесуален кодекс? Защо не сме учили Селянско право - обща част? Чувствам се прецакан.

guest1 написа:Самата идея, чрез Тълкувателно решение - орган на Съдебната власт да обяснява, какво е искал да каже Законодателя - противоречи на Принципа на разделение на властите.

Колегите правилно са обяснили, че няма прилагане на закона без неговото тълкуване. Така че тълкувателните решения на ВКС и ВАС не противоречат на принципа на разделението на властите, а са свързани имплицитно с правораздавателната функция на съдебната власт.
Друг е въпросът за тяхната задължителност. Вероятно визирате противоречието между чл. 130, ал. 2 от ЗСВ и чл. 51, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА задължително тълкуване на нормативен акт дава само органът, който е издал акта (т.нар. "автентично тълкуване"). Касае се за тълкувателни актове на Народното събрание, каквито аз до този момент не съм срещал. Всички тълкувателни решения, за които знам, са на ВКС и ВАС и тяхната задължителна сила произтича от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Дискусионно е дали правомощията на ВАС и ВКС по чл. 124 и 125 от Конституцията да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите обхващат и правомощието по чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Например съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията. Няма спор, че и Велико народно събрание може да дава такива.
Така че да - може да се спори доколко съдебната власт може да дава задължителни тълкувания на законите и доколко същите могат да имат задължителен характер или само инструктивен. Но на този етап никой не е повдигнал въпроса за съответствието на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ с чл. 124 и 125 от КРБ, а само Конституционният съд има правомощия да се произнесе по този въпрос.

fortune написа:

guest1 написа:Здравейте.
Първо - няма такова понятие "Граждански договор". Щото ще трябва да има и "Селянски".
Има "Трудови" - по КТ и други (за поръчка, за изработка, комисионен договор, договор с търговски пълномощник ...) - по ЗЗД.
Второ - да, може да сключите втори договор с когото решите.

Осигуровките и данъците зависят от това, какво лице сте вие - Физическо или СОЛ.

Ами не съм запознат с термините, така че моля да ме извините, надявам се схващате какво питам.
Физически лице съм и се чудя дали, ако сключвам договори за изработка ще дължа осигуровки, след като имам такива по трудов договор.

Ще дължите, защото осигуровки се дължат до размера на максималния осигурителен доход, който за 2022 година е 3400 лева месечно, или 40800 лева годишно. Давам пример, ако по трудов договор сте осигурен на 2000 лева месечно/условно казано/ или 24000 лева годишно, при подаване на годишната данъчна декларация ще трябва да довнесете осигуровки до разликата до 40800 лева, или върху 16800 лева. След което дължите и данък.Ако дохода ви от заплата и по договор надхвърли 40800 лева, над тази сума дължите само данък, не и осигуровки.

Благодаря ви много!
Интересна дискусия се заформи, но да се върна на темата - разбрах, че като физическо лице, ще дължа осигуровки за целия доход, но ако си направя фирма и работя с фактури, вместо граждански договори, пак ли ще дължа осигуровки за печалбата, при положение, че съм осигурен на трудов договор?

fortune написа:... ако си направя фирма и работя с фактури, вместо граждански договори, пак ли ще дължа осигуровки за печалбата, при положение, че съм осигурен на трудов договор?

Да,но тогава нещата стават по-сложни. Един път - счетоводство и данък на фирмата (по ЗКПО), после осигуровки и данък за вас, като собственик.

Да добавя нещо - при сегашната ситуация.
Ако сте самоосигуряващо лице, ще ви изплатят цялата сума и вие ще си начислите, декларирате и внесете удръжките.
Ако сте физическо лице (без регистрация)) - това ще направи платеца на дохода.

Искате да кажете, че ще плащам данък два пъти - един път за фирмата и един път за мен, като собственик и физическо лице?
И защо трябва да дължа осигуровки за печалбата на фирмата? Тези пари не се ли водят на юридическия субект? Аз не ги прибирам, осребрявайки печалбата за мен, като физическо лице - стоят във фирмена сметка.

fortune написа:Искате да кажете, че ще плащам данък два пъти - един път за фирмата и един път за мен, като собственик и физическо лице?
И защо трябва да дължа осигуровки за печалбата на фирмата? Тези пари не се ли водят на юридическия субект? Аз не ги прибирам, осребрявайки печалбата за мен, като физическо лице - стоят във фирмена сметка.

Нещо не се разбираме - няма осигуровки ЗА фирмата. Осигуряването е за физически, не за юридически лица.

Най-добре обсъдете със счетоводител - какъв е най-добрият вариант, според това - за какви пари става дума и за какъв период.

guest1 написа:Нещо не се разбираме - няма осигуровки ЗА фирмата. Осигуряването е за физически, не за юридически лица.

Така де, аз това имах предвид - осигуровки за мен, като физическо лице върху цялата печалба на фирмата. Поне така разбрах от написаното от Вас.

fortune написа:Така де, аз това имах предвид - осигуровки за мен, като физическо лице върху цялата печалба на фирмата. Поне така разбрах от написаното от Вас.

Е да се!
Но четете внимателно - цялата ПЕЧАЛБА, не целия доход на фирмата.
Фирмите имат доказуеми разходи (с разходоправдателни документи), а самоосигуряващите лица - нормативно признати разходи, които са фиксиран процент -25%. Фирмата има и опция, да излезе на загуба.

guest1 написа:Е да се!
Но четете внимателно - цялата ПЕЧАЛБА, не целия доход на фирмата.
Фирмите имат доказуеми разходи (с разходоправдателни документи), а самоосигуряващите лица - нормативно признати разходи, които са фиксиран процент -25%. Фирмата има и опция, да излезе на загуба.

Разбира се, че съм чел внимателно, все пак това аз съм го написал Счетоводителя, обаче ми каза, че като собственик на фирма мога да се осигурявам не на цялата печалба, а на минимален осигурителен доход. Днес ходих да питам

fortune написа:Разбира се, че съм чел внимателно, все пак това аз съм го написал Счетоводителя, обаче ми каза, че като собственик на фирма мога да се осигурявам не на цялата печалба, а на минимален осигурителен доход. Днес ходих да питам

Начините за осигуряване са два, този, като самоосигуравящ се, за който се подава декларация, и по трудов договор. Естествено, може и да не се осигурявате.

Следващия път като питате не го правете като препитвате кое какво означава, та като го научите сам да обясните проблема, а изложете фактите за да получите отговор, а не чесане на езици.

fortune написа:Счетоводителя, обаче ми каза, че като собственик на фирма мога да се осигурявам не на цялата печалба, а на минимален осигурителен доход. Днес ходих да питам

Този счетоводител ... или не разбира - кара по инерция, или не може да обяснява като хората.
Едно е - текущото осигуряване пред годината, друго - окончателното.

Пример, за СОЛ - че по-ясно..
Получавате едни 1000 лева (кръгло) еднократно. Вариантите са два - или си внасяте осигурителни вноски върху цялата сума, или върху избран осигурителен доход. Този доход зависи от минималната работна заплата за страната, броя работни дни през конкретния месец и дните, през които сте декларирали наличие на дейност.
Пример :
МРЗ - 710 лв. Работни дни за м. 11.2022 - 22, отработени - 2 дни. Минимален осигурителен доход - 2 х (710/22) = 64,55 лв.
Осигурителните вноски са - ДОО 9,55 лв, ЗО 5,16 лв и ДЗПО 3,23 лв.
но това е сега (до 25.12) - следващата година трябва да се подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и да се довнесат осигуровки. Ако не гледаме другите доходи (там сте осигурен на 100% и сбора не е над тавана) - ще се получи довнасяне ДОО 111,00 лв, ЗО 60,00 лв и ДЗПО 37,50 лв.

Ако декларирате цялата сума в момента - осигурителните вноски са ДОО 148 лв, ЗО 80 лв и ДЗПО 50 лв.
Естествено - има е данък 75 лева.