forum.lex.bg

Работя в бюджетна организация и съм държавен служител. В края на май поисках да ползвам пълния размер на годишния си отпуск - 35 дни. Резолюцията на работодателя ми на молбата ми беше "Не". След един месец отново подадох молба, за 20 дни. Отговорът отново беше "Не". Сега отново искам да подам молба за 20 дни отпуск. Мога ли да очаквам трети отказ, отново без мотивировка, или ако този път той си направи труда да мотивира отказа си, аз пак ще бъда принуден да се съобразя с това?

Виж чл. 59 от Закона за държавния служител. Интересно как се е мотивирал шефа ти.

И в двата случая освен отговора "Не" липсваше мотивировка.

Защо смятате, че органът по назначаване (не "работодателят") е длъжен да се мотивира? Той има правомощие да разреши или не ползването на отпуск за текущата година. Друг е въпросът, ако не е разрешил ползването му до края на годината, следваща тази, за която се полага платения годишен отпуск.
Струва ми се, органът по назначение може не само да не мотивира отказа си, той може даже и да не резолира молбата Ви - щом нямате ПИСМЕНО разрешение да ползвате отпуск, значи не можете да го ползвате. И всеки държавен служител е "принуден да се съобразява с това", както се изразявате Вие.

Bos, защо смятате, че органът по назначаването не е длъжен да мотивира отлагането на отпуска? Какъв е смисълът тогава на чл.59, ал.1, т.1? Ако той продължава да отхвърля молбите ми с едно необосновано “Не” и така изтече тази година, не смятате ли, че той нарушава горепосочения текст. Според мен, макар и формално, е длъжен напише, че нуждите на службата налагат присъствието ми.

Уважаеми Служител,
Къде е регламентирано, че органът по назначаване трябва да Ви обяснява мотивите за решенията си? Щом не Ви разрешава отпуск, следователно "нуждите на службата налагат" това. Ако Вие имате друго обяснение, трябва да го докажете. След като законът изрично не задължава органа по назначаване да мотивира отказа си да Ви разреши ползването на платения годишен отпуск през текущата година, не намирам, че той нарушава закона като не мотивира решението си. Между другото, и Кодексът на труда не поставя такова изискване пред работодателя, така че в това отношение държавните служители не са "ощетени".