forum.lex.bg

http://www.banker.bg/?Issue=713&Section ... icle=27861


КАК СЕ СТАВА МАГИСТРАТ? ВСЕ ОЩЕ НА ТЪМНО, ЕСТЕСТВЕНО...
От една седмица България е с "тежко" ремонтирана конституция, но това по нищо не личи. Особено що се отнася до работата на съдебната власт, която за пореден път "доброволно" изигра ролята на бяла лабораторна мишка и "разреши" на депутатите от управляващата коалиция да усъвършенстват нормотворческите си умения върху беззащитното й тяло.

Първоначалната ни идея беше днес да поразсъждаваме малко върху конституционния "мутант", наречен Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС). Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, по-правилно е тази уникална структура да бъде наречена Франкенщайн, защото е "сътворена" досущ като класическия герой на Мери Шели - оттук - крака, оттам - ръце, от трето място - глава, а от четвърто място - уши и очи. Инспекторатът ще е независим, но ще е към Висшия съдебен съвет, а шефът и десетимата му членове ще се избират от Народното събрание.

Новият орган ще е със самостоятелен бюджет, който обаче ще е в рамките на бюджета на съдебната власт. И още: неговите членове ще проверяват организацията на работата по досъдебните и съдебните производства, но наказанията на провинилите се магистрати пак ще бъдат налагани от ВСС.

От една година близо 95% от престъпленията се разследват от полицията, но новият орган няма да проверява как работят дознателите, защото МВР е в изпълнителната власт, а независимият уж инспекторат е в съдебната система.

Ето с такива "шеги и закачки" смятахме да напълним страницата, но едно кратичко писмо от т. нар. провинция ни възпря. А причината е, че макар да е кратко и невинно на пръв поглед, това писмо поставя два деликатни въпроса, които изискват "дълги" и обстоятелствени отговори: "Защо Висшият съдебен съвет, в който е събран елитът на българската магистратура, непрекъснато пише калпави наредби?" и "Докога кадровиците на Темида ще имитират прозрачност и обективност при провеждането на конкурси?".

Засега ще запазим самоличността и професията на автора на писмото в тайна, защото той е от т. нар. провинция, където все още около младите свободомислещи люде бушуват много и все нездрави страсти. А и начинът, по който той ни помоли за анонимност, прозвуча по-скоро симпатично, отколкото амбициозно: "Искам да остана на работа в системата на българското правораздаване докато не изгоня от нея поне трима "идиоти" - некадърник, корумпиран и мързелив връзкар". Приятно четене.



"За пръв път централизиран конкурс се проведе през есента на 2002 година. Кандидатите за съответните длъжности се явиха и събеседваха с петчленната комисия. Вместо обаче бъдещите магистрати да научат веднага колко са получили на устния изпит, последва сложна процедура за оценяване, която отне на комисията около... 20 дни.

След това Висшият съдебен съвет прие "Наредба № 1 от 23 април 2003 г. за провеждане на конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи", според която кандидатите се отсяваха на два етапа - след писмен и устен изпит. Непосредствено преди писмения изпит бъдещите слуги на Темида получиха по два плика - голям и малък, върху които имаше един и същи номер. В големия плик всеки кандидат за младши магистрат трябваше да постави решения от него казус, а в малкия плик - лист, върху който надлежно е записал трите си имена, единния си граждански номер и входящия номер на заявлението до ВСС за допускане до конкурса.

Според наредбата писменият изпит е анонимен, но при така създалата се "ситуация" за подобно нещо трудно може да става дума. Не за друго, а защото никой по никакъв начин не може да гарантира какво по-напред ще прочете съответният член на изпитната комисия - решението на казуса в големия плик или личните данни на кандидата в малкия плик.

За да изглежда всичко съвсем в реда на нещата, оценките от писмения изпит бяха обявени в ИНТЕРНЕТ страницата на Висшия съдебен съвет. Кой знае защо обаче устният изпит бе проведен по старата и изпитана "рецепта", даваща... пълни основания за съмнение в обективността на конкурсната комисия: кандидатите се явяват на събеседване пред 5-членно жури, отговарят на основния въпрос, решават допълнителните задачки - ако има такива, и си тръгват. А комисията "умува" върху знанията и комуникативните им способности в продължение на 20-30 дни (сякаш си нямат друга работа), след което обявява така мечтаните резултати.

На 14 юли 2004 г. Висшият съдебен съвет прие поредната Наредба № 2, която за пореден път трябваше да регламентира окончателно процедурата, по която да се провеждат конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Колкото и да се ласкаят, че ръководят мъдро кадровата политика в съдебната система, членовете на ВСС и този път не направиха нищо, за да разсеят съмненията за пълен субективизъм при назначаването на младшите магистрати.

Основанието за този извод се крие във факта, че единствената "новост" в Наредба № 2 от 14 юли 2004 г. е следната: пликовете вече няма да са номерирани. Иначе всичко останало бе оставено да върви по старому: малкият плик с личните данни се пъха в големия плик с конкурсната разработка и така "заминава" при съответния член на изпитната комисия. Непроменена остана и практиката оценките от устното препитване да се съобщават най-малко три седмици по-късно, и то без кандидатите да разберат по какви критерии са получили "двойка", "четворка" или "петица".

На 28 юли 2006 г., в бр. 61 на "Държавен вестник" бе обнародван третият (и последен засега) вариант на прословутата "Наредба № 2 на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи". Тя влезе в сила на 2 август 2006 г. и за разлика от предишните два опита, този път ВСС е успял да опази самоличността на кандидат-магистратите в тайна поне до приключването на писмения изпит.

Според чл.23 от наредбата бъдещите младши съдии и прокурори отново трябва да боравят с два плика - голям и малък, в който поставят, съответно - изпитната си работа и фиша с личните си данни. След това, на принципа на случайността и в присъствието на конкурсната комисия, "големите пликове се разпечатват в администрацията на ВСС и се изписва еднакъв номер на малкия плик, големия плик и на писмената работа". Накрая малките пликове се предоставят за съхранение на главния секретар на Висшия съдебен съвет, а големите пликове заедно с писмените работи остават у комисията за оценяване.

Как приключва писменият изпит е описано в чл.23, ал.5 и ал.6 от наредбата: след като свърши работата си, конкурсната комисия се събира в пълен състав и проверява целостта на малките пликове. После ги разпечатва, идентифицира писмените работи, нанася оценките в протокол и в тридневен срок обявява резултатите на общодостъпно място в сградата на ВСС и чрез ИНТЕРНЕТ страницата на съвета.

Оттук нататък обаче всичко продължава по старому. Нито един от кандидатите, явили се на устен изпит, не научава веднага каква оценка е получил, а трябва да чака окончателния протокол от конкурса. Тоест - да разбере какво е направил едва когато е късно и няма пред кого да протестира.

Струва ми се, че за да не се съмнява никой в обективността на комисията, всеки кандидат трябва да научава оценката си от устния изпит веднага, още в залата. По този начин има възможност не само да изчисли сам какви са шансовете му за успех, но и да оспори решението на комисията, ако то му се стори несправедливо.

А не да се поти дни и нощи над дебелите книги, да "виси" с часове пред компютъра, докато разиграва онлайн казуси с колеги от цялата страна, а после да седне пред комисията и... да отговаря на нелепи въпроси от рода на "Откъде сте?", "За какво кандидатствате?", "Какво работите?", "Смятате ли, че правото е ваше признание?" и т. н.

Не зная, на пръв поглед въпросът, с който ви занимавам, изглежда незначителен. От друга страна обаче, си мисля, че докато не бъдат решени десетките дребни проблеми, които всекидневно тровят живота на магистратите и спъват тяхната работа, със сигурност няма да бъдат решени и големите проблеми пред българското правораздаване.

Прост пример. От много години се говори, че мястото на следствието и на прокуратурата е в изпълнителната власт, защото точно това "прехвърляне" давало възможност за граждански контрол и по-голяма прозрачност в работата на тези две институции. Е, откакто влезе в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс на 28 април 2006 г., близо 97% от престъпленията се разследват от полицейските дознатели, но до ден днешен гражданският контрол и прозрачността в досъдебната фаза си остават несбъдната мечта.

Същата работа е и с въвеждането на конкурсното начало. Ако ще и в конституцията да бъде записано, че назначаването и повишаването на магистратите трябва да става по обективни критерии, съществува ли и най-дребен повод за съмнение, какъвто безспорно е забавянето на оценките от устните изпити с дни и със седмици, на практика ефектът ще бъде нулев. Самият факт, че устният изпит за административни съдии, който бе проведен от 6 до 14 ноември 2006 г., остава първият и единствен устен изпит, на който всеки научи оценката си още в залата, означава две неща. Първо, че "това" не създава абсолютно никакви главоболия за членовете на изпитната комисия. И второ, че за да бъде въведена подобна практика, човек трябва да има воля за промяна, а не само желание за имитиране на дейност."

(§22)

http://www.banker.bg/?Issue=713&Section ... icle=27863

БИТКАТА ЗА СТОЛА НА ГРИГОРОВ ЗАПРИЛИЧА НА МНОГОБОЙ
Тайно и полека надпреварата за поста председател на Върховния касационен съд (ВКС) започна близо десет месеца преди мандата на Иван Григоров да изтече. Историята на първия кандидат за престижния пост - председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов, бе описана в "Параграф 22", бр. 4 от 27 януари 2007 година. Оказа се обаче, че този път някой от информационните ни източници май е пресолил "манджата", защото три-четири дни след публикацията откъм "Позитано" № 20 се дочу лек, но доста ехиден кикот. Придружен, разбира се, със заядливия коментар, според който "човекът по принцип става, но никой не е толкова луд, за да го пуска на пистата точно сега".

Какво точно се крие зад това въздлъжко и наситено с емоции изречение така и не стана ясно. По неизвестни за нас причини Светлин Михайлов също не пожела да коментира с каква цел името му е било "изстреляно" в публичното пространство и кой би имал сметка от това. Вместо това той любезно ни посъветва да не му губим времето с глупости и да го търсим само по теми, свързани със Софийския градски съд и по-нататъшния ход на съдебната реформа.

И понеже в момента Софийският градски съд не "разполага" със сериозни проблеми, изискващи дълбоко и щателно журналистическо разследване, а след четвъртия ремонт на конституцията съдебната реформа просто няма как да продължи, "Параграф 22" отново се връща към темата за бъдещия председател на Върховния касационен съд. Не за друго, а защото от 27 януари насам към стола на Иван Григоров вече се протягат... осем чифта ръце.



Според източници на "Параграф 22", четирима от претендентите са членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), един е бивш правосъден министър, а останалите трима са "външни" хора - с юридическо образование, но без магистратски тоги.

От институционална гледна точка безспорният фаворит за момента е заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председател на неговата Наказателна колегия и шеф на постоянната комисия за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет - Румен Ненков. Като единствен негов "недостатък" безпристрастните наблюдатели сочат липсата на каквато и да било политическа подкрепа.

"Поне официално Румен Ненков никога не се е заигравал както с управляващите, така и с парламентарната опозиция. По принцип това е положително качество, но в случая то може да му изиграе лоша шега. На всички ни е известно, че изборът и назначаването на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища са политически, докато професионалното им поведение по-нататък си зависи само от тях", убедени са въпросните наблюдатели.

Другият мераклия за престижния пост е заместник-председателят на Върховния административен съд Венета Марковска. По отношение на партийната подкрепа нейното положение е същото като на Румен Ненков. За разлика от "касационния" си колега обаче Венета Марковска крие един много силен коз в ръкава си. Според източници на "Параграф 22", които от години следят израстването й в кариерата, извън съдебната система съществуват десетки "юридически субекти", които трябва да й целуват ръцете от благодарност, че именно тя се е занимавала по някакъв начин с делата им. А влиянието на тези "юридически субекти" е такова, че те "покриват" управляващата коалиция и най-агресивната парламентарна опозиция, като в случай на необходимост могат да задействат волята им в... правилната посока.

Другите двама членове на Висшия съдебен съвет, чиито имена се завъртяха на "колелото на късмета", са Радка Петрова - председател на Пловдивския апелативен съд, и Евгений Стайков - председател на Софийския апелативен съд. Тяхната поява в деликатния пасианс засега изглежда по-скоро като екстравагантен слух, защото двамата с нищо досега не са показали, че могат да бъда обладани от подобна амбиция. От друга страна обаче, кадровата практика около полите на Темида през последните осем-девет години категорично сочи, че народът е бил прав, когато е казал: "Тихите води са най-дълбоки!"

Последният действащ "орел на правосъдието", който злите езици включват в групата на претендентите, е Антон Станков - бивш правосъден министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски и настоящ редови магистрат в Софийския градски съд. По принцип спрягането на неговото име би трябвало да се приема по-скоро като необходим пълнеж, отколкото сериозно. Причината е, че след като през лятото на 2005 г. той сдаде властта на проф. Георги Петканов, за Антон Станков се понесоха... какви ли не слухове: че ще става главен прокурор, че ще става съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, че ще бъде избран за член на Съда на Европейските общности в Люксембург, че ще заеме отговорен пост в Европейската комисия, и т. н. А последната клюка гласи, че автор на клюката "Антон Станков - председател на Върховния касационен съд" е... самият Станков.

Реална или измислена обаче кандидатурата на бившия правосъден министър не е за пренебрегване. Въпреки че не намери своето място в коалиционното правителство, Антон Станков продължава да е в прекрасни отношения с някои по-първи юристи от партийната свита на Симеон Сакскобургготски и продължава да се ползва с авторитета на "активен борец" срещу режима на бившия главен прокурор Никола Филчев. Но най-важното е, че от известно време Антон Станков е масон и като "такъв" разполага с неограничени възможности за лобиране.

Другите трима "кандидати" за поста председател на Върховния касационен съд са извън съдебната система.

Единият от тях е деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. д-р Тенчо Колев. Той оглави "ковачницата на кадри" за съдебната система през октомври 2006 г., когато неговият предшественик - проф. Димитър Токушев, стана член на Конституционния съд от президентската квота.

По принцип медиите нямат навика да се консултират с Тенчо Колев по актуалните или парливите въпроси на съдебната реформа и поради тази причина той не е медийна звезда. За сметка на това обаче неговите качества като университетски преподавател и ръководител е широко одумвано в ИНТЕРНЕТ форумите, а оценките за него са... крайно противоречиви. От "страхотен пич" и "голям чешит", до "супер сухар" и "роб на статуквото", който през октомври 2003 г. (явно при откриването на първия учебен ден) е обяснил своето верую само с четири изречения: "Младшите трябва да свикват. Юридическият факултет е консервативна институция. Тук промени се случват много рядко и така трябва да бъде. Винаги така е било, значи това е правилно."

В началото на седмицата като евентуални наследници на Иван Григоров бяха споменати и имената на директора на Националния институт на правосъдието (НИП) - Пенчо Пенев, и на заместник-председателя на 40-ото Народно събрание - "червения" депутат Любен Корнезов.

Въпреки че кандидатурите им изглеждат достолепно, тяхното положение по-скоро е деликатно.

Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 г. в гр. Кюстендил. През 1967 г. записва Химикотехнологическия институт, но две години по-късно се мести в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1970 г. се дипломира и започва работа от най-ниското стъпало - младши съдия в Софийския окръжен съд, две години по-късно вече е председател на Наказателната колегия в Софийския районен съд, след което е избран за заместник-председател на Софийския окръжен съд.

След 10 ноември 1989 г. Пенчо Пенев става правосъден министър в първото правителство на покойния Андрей Луканов (8 февруари - 22 септември 1990 г.), министър на вътрешните работи във втория кабинет на Луканов (22 септември - 19 декември 1990 г.) и отново правосъден министър във временното правителство на Димитър Попов (20 декември 1990 - 7 ноември 1991 година).

От 1990 до 1991 г. Пенчо Пенев е депутат от Великото народно събрание (ВНС), а в периода 1991-1997 г. е член на Конституционния съд от парламентарната квота. От 1997 г. до 2004 г. той е на свободна практика, а на 27 октомври 2004 г. Висшият съдебен съвет го избира за директор на Националния институт на правосъдието.

Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в Ямбол. Пред 1969 г. е приет в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се дипломира през 1973 година. Минава през всички стъпала на съдебната йерархия, като последователно е бил председател на две окръжни съдилища - в Търговище и в Ямбол.

През 1990 г. Любен Корнезов става депутат в 7-ото Велико народно събрание (ВНС) и заместник-председател на Комисията по изработването на новата българска конституция. След разпускането на ВНС Любен Корнезов е избран за член на Конституционния съд, а в периода 1995-1997 г. е заместник-министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов. От 1997 г. до сега Любен Корнезов е депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, като три пъти е бил негов заместник-председател: от 16 ноември 2000 г. до парламентарните избори през лятото на 2001-а, от 15 октомври 2003 г. до изборите през месец май 2005 г. и в момента.

Никой не трябва да се обижда, че "Параграф 22" се спря толкова подробно върху биографиите на Пенчо Пенев и Любен Корнезов, сякаш иска един от двамата непременно да наследи поста на Иван Григоров. Нищо подобно. Става дума за това, че понякога нормативната уредба си прави толкова жестоки шеги с хората, че направо не е за вярване.

Както вече стана дума, проблемът на Пенчо Пенев и Любен Корнезов в задочната (все още) битка за председателския кабинет във Върховния касационен съд е деликатен и се нарича... разпоредбата на чл.129, ал.3, т.1 във връзка с ал.2 от конституцията. В най-общ вид този текст гласи, че "председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от длъжност само при навършване на 65-годишна възраст".

С други думи, ако през октомври (мандатът на Иван Григоров изтича на 20 ноември) партийната повеля не надделее над разума, Висшият съдебен съвет не би трябвало да избере за председател на ВКС човек, когото ще трябва да освободи след някакви си четири и половина-пет години. Иначе казано, на 3 януари г-н Корнезов чукна 60 лазарника, а на 7 юли Пенчо Пенев ще трябва да почерпи по същия повод.

Така че "наддаването" за поста председател на Върховния касационен съд продължава. И колкото повече хора се включат в него през следващите два-три месеца - с истинските си имена или пък чрез посредници, толкова по-добре. За правосъдието, разбира се, защото на управляващите вече им е толкова уютно във властта, че май ще си направят устата и за втори мандат.

(§22)

http://www.banker.bg/?Issue=713&Section ... icle=27865

ВСС ИЗХВЪРЛИ ПЪРВИТЕ ДВАМА "ФИЛЧЕВИСТИ" ОТ СИСТЕМАТА
Присъствието на главния прокурор Борис Велчев на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) в сряда (7 февруари) се оказа от особено значение за решаване на казусите "Цеко Йорданов" и "Ангел Илиев". За разлика от предишното заседание на ВСС, в сряда (7 февруари) членовете на съвета не посмяха да бламират обвинител №1 и с подобаващо мнозинство уволниха дисциплинарно двама от най-приближените хора на бившия главен прокурор Никола Филчев - Цеко Йорданов и Ангел Илиев от Върховната касационна прокуратура (ВКП).

Решаването на техния "въпрос" се точи от 4 юли 2006 г., когато Борис Велчев внесе във ВСС предложенията за дисциплинарните им уволнения, защото "в продължение на години двамата са нарушавали грубо служебните си задължения и по непоправим начин са уронили престижа на съдебната власт".

Нарушенията на Цеко Йорданов и Ангел Илиев излязоха на бял свят при проверката на дейността на ВКП в периода 2001-2005 г., разпоредена от главния прокурор в началото на март 2006 година. Според ревизорите на Борис Велчев двамата върховни обвинители системно са забавяли определени дела, не са изпращали преписи от постановленията на заинтересованите страни, изземали са правомощията на по-нисшестоящите прокуратури и са решавали дела, които не са от тяхната компетентност.

На 26 юли 2006 г. ВСС сформира два тричленни дисциплинарни състава, които да решат дали Цеко Йорданов и Ангел Илиев, въпреки прегрешенията им, са достойни да носят червени тоги или пък трябва да бъдат изхвърлени от съдебната система.

Със съдбата на Цеко Йорданов се заеха председателят на Софийския апелативен съд (САС) Евгений Стайков, шефът на Софийския окръжен съд (СОС) Владимир Иванчев и председателят на Варненския апелативен съд Виолета Бояджиева. А казусът "Ангел Илиев" бе поверен на заместник-председателя на Върховния административен съд Венета Марковска, шефката на Пловдивския апелативен съд Радка Петрова и председателя на Бургаския окръжен съд Събина Христова.

Миналата сряда (31 януари) в дневния ред на ВСС бе включена точка за дисциплинарното производство срещу Цеко Йорданов. Противно на всякаква логика, "дисциплинарката" предложи на Висшия съдебен съвет да не уволнява Йорданов, а да го понижи в длъжност за срок от две години. И то с мотива, че давността за нарушенията му била изтекла и не можело той да бъде наказан по-строго.

За зла участ на "жертвата" миналата сряда главният прокурор отсъства от заседанието, тъй като бе приет в болница за изследване. А в негово отсъствие кадровиците на Темида просто... не посмяха да опростят (ако бяха гласували предложението на дисциплинарния състав, на практика точно това щеше да се случи) прегрешенията на Цеко Йорданов.

Въпреки че бъдещето на Ангел Илиев не бе включено в дневния ред на заседанието на 31 януари, "Параграф 22" още тогава научи, че и в неговия случай имало някакъв проблем". В смисъл такъв, че предложението на дисциплинарния състав бе очаквано: той да бъде уволнен. Неочакваното бе, че шефката на дисциплинарния състав - заместник-председателят на Върховния административен съд Венета Марковска, бе подписала предложението с особено мнение. Тоест тя е била против уволнението на Ангел Илиев.

На 7 февруари настроенията във Висшия съдебен съвет бяха съвършено различни и "церемонията" по освобождаването на двамата "филчевисти" мина като по вода.

За целта главният прокурор Борис Велчев дойде на заседанието с предварително написана реч, с която трябваше да мотивира колегите си така, че те без никакво колебание да уволнят Цеко Йорданов и Ангел Илиев. Нещо повече. За да не остане някой съдебен репортер с убеждението, че става дума за разчистване на някакво "наследство", Борис Велчев предложи дискусията около освобождаването на Йорданов и Илиев да бъде открита за медиите, тъй като ставало дума за въпрос от голям обществен интерес.

Идеята на главния прокурор бе подкрепена от председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров и от председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, но няколко минути по-късно се оказа, че тримата "големи" в съдебната власт са... малцинство, тъй като всички останали членове на ВСС посрещнаха предложението "на нож".

Пръв от името на мнозинството думата взе адвокат Любомир Цеков, който предупреди, че Законът за съдебната власт (ЗСВ) е категоричен, че дисциплинарните производства и снемането на имунитети трябва да се разглеждат на закрито заседание."Ако допуснем обществото и медиите да станат свидетели на дебатите, ще създадем условия нашето решение, каквото и да е то, да бъде атакувано пред Върховния административен съд", каза още той.

"Това, че заседанието трябва да бъде закрито не означава, че ние защитаваме Цеко, Руско или когото и да било - уточни Евгений Стайков, председател на Софийския апелативен съд и шеф на дисциплинарния състав по казуса "Цеко Йорданов". - Нямаме намерение да бламираме главния прокурор. Дисциплинарният състав е арбитър и той борави само с факти", допълни той.

За да предотврати по-нататъшния "задълбочен спор" по процедурата, Борис Велчев оттегли предложението си дебатите около бъдещето на Цеко Йорданов и Ангел Илиев да бъдат открити и затова само може да се гадае за какво точно са си говорили членовете на ВСС. Факт обаче е, че за пореден път главният прокурор доказа, че няма никакво намерение да си оставя магарето в калта и да се подчинява на правила, писани от други хора и в други времена.

Само няколко минути след като като Цеко Йорданов стана "бивш прокурор", Борис Велчев излезе от заседателната зала, изправи се очи в очи с медиите и съобщи най-главното: "С 16 гласа "за", трима "против" и двама "въздържали се" Висшият съдебен съвет уволни Цеко Йорданов".

"Не става дума за победа. Даже сутринта (в сряда - бел. ред.) видях г-н Йорданов и го поздравих. Казах му, че нямам нищо лично към него и че според мен всички нарушения уронват престижа на съдебната власт и за това не трябва да има давностни срокове", обясни Борис Велчев. След това главният прокурор раздаде на съдебните репортери изказването си, с което спечели кадровиците на Темида на своя страна и се върна в заседателната зала.

Според членове на ВСС спорове около уволнението на Ангел Илиев почти не е имало. Предложението на дисциплинарния състав, въпреки особеното мнение на неговата председателка Венета Марковска, е било прието с 19 гласа "за" и два "против".

След края на заседанието Цеко Йорданов напусна централата на Висшия съдебен съвет видимо ядосан и не пожела да отговори дори на въпроса: "Ще обжалва ли решението на ВСС пред Върховния административен съд (ВАС) или пък ще се примири със съдбата си?"

За негово щастие, текстовете от четвъртото изменение на конституцията, окончателно приети от Народното събрание на 2 февруари, все още не са обнародвани в "Държавен вестник" и не са влезли в сила. Така че от формална гледна точка Цеко Йорданов остава член на Висшия съдебен съвет поне още седем-осем дни. Или поне дотогава, докато Върховният административен съд реши дали уволнението му е законно или не е законно. Ако, разбира се, бившата "дясна ръка" на Никола Филчев събере достатъчно смелост и атакува уволнението си пред Върховния административен съд.

(§22)

Информацията за изпита за младши съдии от края на 2004 г. и началото на 2005 г. не е вярна. На устния изпит оценката се съобщаваше веднага.